КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОСЪЗНА, ЧЕ СИ ЖЕНА И ИМАШ ЖЕНСКО ТЯЛО?
Димана Йорданова
Едва ли е било рязък момент. По-скоро процес. Може би някъде в дните, когато започнах да се срамувам, да се крия, вече не беше нормално да ходя на плаж без горнище на бански. На около пет, усещах, че тялото ми иска някакви странни неща, които дори не знаех какво име носят. Когато си толкова малък, удоволствието, както и болката, са смесица от объркване, любопитство и ужас. И често те връхлитат по едно и също време.
Красимира Хаджииванова
Мисля, че когато ми се наложи да си купувам първия сутиен. Беше в едни години, в които оризът и сиренето се купуваха с купони и на никого не му беше до сутиени (това е идеалната алтернативна визуализация на пирамидата на Маслоу – кой ти мисли за сутиени, когато по магазините няма ориз и оцет). Из София амбулантната търговия на различни продукти процъфтяваше и беше пълно с някакви хора, които продаваха сутиени от кашони пред Софийския университет например. По-младите хора сега просто нямат въображението да си представят какви неща се продаваха пред това висше учебно заведение! Пирожки, гащи, прашки, сутиени, чорапи... всичко в кашони и торбички, като на селски пазар за кокошки. Влизаш там да учиш филология, а отвън – кюлоти, натрупани в кашон. Та това са първите ми „женски“ спомени. Сигурно съм си мислела – егати, това ли е, да ти пораснат цици и да трябва да ходиш да ровиш по кашоните за сутиен! И, разбира се, моментът, в който момчетата в класа започват да ти дърпат същия този безценен сутиен и да ти пускат пликчета с вода върху главата от 3-я етаж, защото те харесват, ама още нямат способността да ти го покажат по човешки начин.
Василена Гръбчева
Колкото и банално да звучи този момент беше когато дойде първата менструация. Тъй като си играех предимно с момчета. Помня, че тогава си мислех , „защо, по дяволите, съм момиче и защо трябва да имам менструация. Не може ли без?! И всички следващи въпроси бяха в този дух – защо трябва да нося рокли, защо момчетата могат да се въргалят в пясъчника, а аз трябва да пазя чиста роклята си... и така нататък.
Силвия Петкова
През цялото си детство се срамувах, че съм момиче, защото това не ми помагаше в хулиганските ми отношения с момчетата в квартала. Когато гърдите във втори клас започнаха да болят и да се развиват, осъзнах, че трябва да се примиря с природата си.
Доста късно забелязах женското си тяло честно казано. Като плувкиня, никога не съм се замисляла как изглежда тялото ми, а колко сила и издръжливост съдържа то. Мисля, че последните години в гимназията у мен се появи някаква незначителна наченка на суета.
Моята майка най-много страдаше, че не съм нежно сладко момиченце с рокли и панделки, много ми се караше, че се обличам в широки рапърски дрехи. До ден днешен го прави, а пък аз все още взимам от нея назаем някое стилно тоалетче, когато ми се наложи. Иначе обкръжението ми ме е приемало винаги такава, каквато съм.
Деси Солджъра
Нямам ясен спомен за точния момент, по-скоро натрупване от случки и ситуации, в които ми е дадено да разбера, че принадлежа на женския пол и от мен се очаква да отговарям на нормите. Например: ясно си спомням как с група момчетии калпазанствахме в парка и в един момент всички се подредиха с гръб към мен покрай една ограда, за да се облекчат. Стана ми ясно, че нещо е различно, защото аз нямаше как да сторя същото, а в същия момент ми беше неудобно да клекна пред всички тях в храстите. В друг момент си спомням майка ми в опити да ме облече, обяснявайки ми как съм момиче и трябва да нося рокля на празненството в детската градина (още си спомням неприятното усещане от допира на вълнения чорапогащник). Дългата гъста коса, която се решеше толкова трудно и исках незабавно да премахна, беше друго напомняне – „момичетата трябва да бъдат с дълги коси“. Разбира се, на няколко пъти я остригвах до кожа с ножичката и предизвиквах възмущение у околните и срам за родителите ми. Лятно време всичките ми приятели тичаха безгрижно, голи до кръста – това беше недопустимо за мен, отново „защото съм момиче“. (...)
КАКВО ОЗНАЧАВА ЗА ТЕБ ДА СИ ЖЕНА?
Гергана Змийчарова
Някъде към двайсетата си година открих, че харесвам факта, че съм жена. Минала съм през периода на „мъжко момиче”, „на тати момчето”, „пич”… После се обърнах с обич към факта, че съм родена в женско тяло и, слава богу, с женска психика. Мисля, че любовта на мъжа до мен допринесе много за това да приема себе си и най-вече факта, че съм жена. Харесва ми да бъда жена – намирам не само удоволствие, но и някакъв много красив трагизъм в това. Вероятно същото важи и за мъжете, които са щастливи да са мъже. Но не бих искала да съм на тяхна място. Те носят твърде голям товар на плещите си. Живеем в свят на тестостерон, каквото и да си говорим. Свят на големи очаквания и изисквания към мъжете. И да бъда жена в този свят за мен е много по-леко и поносимо. Да нося рокля; да помоля някой мъж да ми пренесе куфара; да имам извинение, че не мога да паркирам; да се гримирам; да бъркам ляво и дясно и това да е ок; да износя и да родя собственото си дете - за мен това са привилегии, които никой мъж няма – това по отношение на социалните роли. Освен това ми харесва факта, че нямам косми по гърба. Да бъдеш жена и да отстъпиш възможността на мъжа да бъде мъж, прави живота по-лесен. Смятам, че бъркаме като възпитаваме момичетата да се съревновават с момчетата. Това ще прозвучи ретроградно и глупаво (често ми се смеят когато го казвам), но аз ДЕЛЯ хората на мъже и жени. Създадени сме различни. И това не е случайно.
Маргарита Тодоринска
Благодарна съм, че съм се родила именно жена. Жените притежават една по-особена интуитивност, чувствителност, емоционалност. Женската енергия е много красива за мен. Може би това идва от факта, че на жената е дадена благословията да ражда. Да дава живот. Да обгрижва. Да е свързана толкова тясно с новото начало. Напоследък все по-често се замислям над социалните роли на мъжете и жените и натиска, който днешният свят упражнява върху тях. За съжаление на жените им се налага да бъдат силни, повече от колкото би трябвало или от това, което биха могли да понесат за дълъг период от време. Според мен еманципацията отива прекалено далеч и ролите се размиват до неузнаваемост, което води до едно сякаш невидимо объркване кой кой е. Смятам, че красотата на една жена е именно в това, тя да съумее да запази себе си като такава - нежна, крехка, раздаваща се, любяща, грижовна, смела, вдъхновяваща…
Лайла Аградо
Това е въпрос, който често са ми задавали. Според мен, жена или мъж, не е нещо определено. Да, има различни стандартни стереотипи, но те са налагани върху човечеството с хилядолетия от различни институции, църкви и тн.
За мен жените и мъжете са плод на самите себе си. Няма само женствени жени и няма само мъжествени мъже, ние сме микс от толкова сложни качества, емоции и богат/беден опит. Няма как да има само едно определение за това, какво е да си едното или другото, защото всеки може да има частица от всичко или да няма нищо от нищо. За мен човекът е една буквална вселена. И власт върху нея има само самият индивид.
В моят случай, аз съм смес от самодостатъчност, да известна степен независимост (все черти приписвани само на мъжкия пол), но доста емоционална, грижовна и състрадателна. Аз съм комплексна личност и толкова жени биха се описали точно така.
Мариана Събева
Израснала съм с примера на майка ми, че жената е независима, оцеляваща, силна. Наскоро, по време на физиотерапия (имах операция на коляното) един мъж, седящ до мен, ме попита дали съм свикнала с болката. Не знам защо отговорих: “А, нямам проблем с болката, аз да не съм мъж”... Това естествено не беше вярно, просто се правех на интересна. Човекът с право ме изгледа леко обидено. Аз мигновено съжалих за арогантното перчене, защото идните няколко седмици коляното ме разцепи от болка, а всеки път като се засичах с този мъж се налагаше да стискам зъби, защото нали… “нямам проблем с болката”. Тази случка ми напомни, че да си жена и въобще да си човек, включва освен силата да бъдеш силен, също така и силата да бъдеш уязвим и да си го признаваш.
Славея Георгиева
Да си жена означава толкова много неща и се зачудих как да ги резюмирам...
Да си жена, да си река, мъдра, никога една и съща. Да си жена, да си огнище, топла и сплотяваща. Да си жена, да си земя, естествена и плодородна. Да си жена, да си небе, главозамайваща, опияняваща. Да си жена значи да си Природа.
