Помолете личния лекар за направление за психиатър и не отлагайте консултацията си с него - това е медицинският специалист в рамките на здравната ни система, който може да ви помогне.
Ако предпочитате да говорите с психолог или психотерапевт, но не знаете към кого да се обърнете, може да намерите списък с квалифицирани психолози ТУК. Те могат да Ви насочат и към психиатър и заедно с него да Ви подкрепят в този труден период. Такава е и предпочитаната практика.
В случай на криза, обадете се на телефон 112.
Да развенчаем разпространените митове за самоубийството
МИТ:
Хората, които говорят за самоубийство, търсят внимание. В действителност нямат намерение да го направят и не бива да бъдат взимани насериозно.
МИТ:
Само хората с психични заболявания посягат на живота си.
Факт: Не всички хора, с психично заболяване, са суицидни и не всички хора, които се самоубиват, имат психично заболяване. Много от тези, които опитват и успяват да сложат край на живота си, обаче страдат от лечимо психично растройство.
МИТ:
Самоубийството е личен избор и не трябва да се месим. Тези, които искат да се самоубият, искат да умрат.
Факт: Повечето хора, които се чувстват суицидни, всъщност не искат да умрат.
МИТ:
Говоренето за самоубийство може да даде идея или насърчи някой да го направи.
Факт: Ако попитате някого дали мисли за самоубийство, няма да му даде тази идея, нито ще го насърчите да се самоубие. Може обаче да му даде възможност да говори за суицидността си и да потърси помощ.
МИТ:
Рискът от самоубийство изчезва, когато човекът в криза се върне към по-добро настроение.
Факт: Понякога настроението на суицидните хора се оправя, след като вземат решение да сложат край на живота си, защото вярват, че с това страданието им ще приключи.
МИТ:
Няма как да се прави превенция на самоубийствата, защото те са непредвидими.
Факт: Самоубийствата са предотвратими и превенцията е един от начините за това.
МИТ:
Лекарствата са най-добрият начин за лекуване на суицидност.
Факт: Лекарствата, като антидепресанти, не намаляват суицидността.
МИТ: