Деян Славчев - Део
Страх ме беше от полет със самолет. Мина това. В колата си имам различни амулети против сериозни катастрофи. Всичките работят. Поне засега. Ха-ха. Надявам се винаги да е така. Сега имам притеснения, свързани със сина ни, от време на време, но знам, че щом аз съм го докарал дотук и той ще се справи с всички предизвикателства на живота.
Маргарита Тодоринска – Марго
Като изключим чисто биологичната роля на страха, да ни предпазва от някоя опасност, се питам дали има човек, който да не изпитва страхове? Все още не съм срещала такъв.
Аз имам доста, но пък ми е интересно да ги разнищвам. Страх ме е от несигурност, самота, от това, че няма да се справя в дадено нещо, от мига, в който родителите ми ще умрат, от крадци, от липсата на контрол, от гръмотевици... Радвам се поне, че съм успяла да разбера корените на голяма част от тях, но това не променя кой знае колко ситуацията, докато човек не застане лице в лице с това, което го плаши.
Деси Солджъра
Както мъдрите хора съветват, ако се страхуваш от нещо първо си поеми въздух, дай си време и осмисли рационално ситуацията.
Имало е случки, в които съм се страхувала най-вече за физическата си невредимост. За късмет – всеки път оцелявам без щети.
Но ако има нещо, което наистина буди тревога у мен, то това са неща, далеч отвъд само моето влияние, възможности и сили. Световният мир, гладът, несправедливостта... наследството и състоянието, в което оставяме планетата на бъдещите поколения – това буди истинска тревожност у мен и да, понякога изпадам в състояния, близки до ирационалното.
Краси Георгиев
Аз имам много специфичен поглед върху страха и май винаги съм го имал просто, защото не помня да съм правил нещо разлино… Страхът е нещо си там, което си съществува и е важно как ще го приемеш, аз се радвам като го има, защото иначе не би било интересно и истинско това, което правя. Ако аз не се страхувам от нещо, то значи не е важно за мене и не бих се потрудил. Но появи ли се този страх, аз зная, че съм на прав път и ще се случват интересни и луди неща. Той не ме спира, страхът ме храни и аз се поставям постоянно в такива ситуации, за да разбера от какво съм направен, защото само, когато знаеш, че може и да се провалиш, ти ще направиш всичко, за да стигнеш до края. И така знаеш, че се развиваш и живееш…
Яна Тавание
Ако говорим за страхове, свързани с тялото ми - всъщност нека наистина да се ограничим до тях - основният ми страх е, че в един момент ще се разпадна. Че тялото ще започне сериозно да ми пречи да осъществявам това, което искам и което трябва. Ето, например в този момент, докато пиша това изречение, не мога да фокусирам текста. И това е в последните двайсет минути - на всеки десет секунди погледът ми се размазва и всичко се слива в супа от букви. Не ми се е случвало досега, но пък и не съм ставала от компютъра последните 12 часа. Досадно е тялото да започне да ти пречи. Разбира се, може да има и прочит как ума ми убива тялото ми, което също е валидно. Съзнанието ми е като махало между тези два страха. Но знам, че ако не се взема в ръце, не започна да спортувам и да си почивам, сама градя физическия затвор за потенциала си. Колкото повече се смазвам от работа, толкова по-силно затягам възела около глезените и китките си, до момента, в който ще съм тотално обездвижена. Ние сме най-големите си врагове и най-глупавите си приятели.
Веско Николов
Страх ме е от змии. Много! Ако не ме беше страх от змии, щях да отида на толкова нови места и да открия толкова нови пътеки. Само си мисля, ако кривна по тая пътека, няма ли да има змии там? Ако нагазя в тоя шубрак? Ако влезна в това езеро или се кача по тази скала? Навсякъде има змии! Не знам дали това е страх или по-скоро ужасяващо страхопочитание. Познавам почти всички змии в България, често чета и се интересувам, защото вярвам, че се страхуваме от непознатото. Страх ме е, че няма да мога да осигуря на децата си добър живот, страх ме е, че няма да се справя с някое предизвикателство и на моменти именно това ме тласка напред, да преодолея страховете си един по един, това е една непрестанна борба, няма страхове, има предизвикателства! Освен от змии де, от тях верно много ме е страх!
Мино Караджов
От малък имах доста изявен панически страх от кучета, който беше свързан с една доста неприятна случка с един Ротвайлер, когато бях на 4-5 годинки. Това беше нещо, което исках да премахна от характера си и съответно работих доста, за да го превъзмогна. В момента нямам такъв проблем, дори обичам кучета, особено ако са по-едри породи.
Емилиян Бонев
Страхувам се от неща, над които нямам контрол. Страхувам се от болка, болести, смърт, от собствената ми слабост. Страхувам се от всичко, което може да ме нарани, мен и моите близки, и хората изобщо. Страхувам се от лошите хора, от хора със съмнителен морал, от хора, на които не им пука за това дали са добри или лоши и какво е добро и лошо. И от тъмното се страхувам, защото там някъде може да се крие лош човек.
Страхувам се от това да не блокирам при представяне на това, върху което съм положил труд, време и лишения. Да покажа прекалено малък процент от това или още повече - да се изложа.
При последното ми е много важно окуражаването отвън. От близък, от чужд, от прочетена или чута фраза. Понякога просто имаш нужда нещо да те вдигне на крака. След това можеш и сам, до следващото падане.
Митко Павлов
Страховете ми се изчерпват основно около един – смъртта и момента на нейното настъпване. Едва ли има човек, който да няма проблем с това. Ако не, не е искрен :)
Страх ме беше от тъмно, но го преодолях с възрастта някак.
