Защо се съгласи да участваш?
Разбрах темата и реших, че може би ми е време да се замисля над тези въпроси.
Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло? Кога забеляза тялото си?
През цялото си детство се срамувах, че съм момиче, защото това не ми помагаше в хулиганските ми отношения с момчетата в квартала. Когато гърдите във втори клас започнаха да болят и да се развиват, осъзнах, че трябва да се примиря с природата си.
Доста късно забелявах женското си тяло честно казано. Като плувкиня, никога не съм се замисляла как изглежда тялото ми, а колко сила и издръжливост съдържа то. Мисля, че последните години в гимназията у мен се появи някаква незначителна наченка на суета.
Моята майка най-много страдаше, че не съм нежно сладко момиченце с рокли и панделки, много ми се караше, че се обличам в широки рапърски дрехи. До ден днешен го прави, а пък аз все още взимам от нея назаем някое стилно тоалетче, когато ми се наложи. Иначе обкръжението ми ме е приемало винаги такава, каквато съм.
Как започна връзката ти с тялото и как се е променяла през времето?
Ами определено трудно се създаде тази връзка. Като цяло мен наистина повече ме вълнуват вътрешните процеси у човек, а не обвивката.
С ужасна досада приех всички женски процедури.
Цикълът беше шок, обезкосмяването най-отегчителното нещо, сутиен отказвам да нося и до днес. През годините, просто всичко стана нещо естествено.
Започнах да се гордея, че съм жена и да се чувствам различно, когато съм положила грижи за себе си и изглеждам добре. Започнаха първите диети и всички момичешки занимавки - лакиране, мазане с лосиони, боядисване на косата, но за кратко.
Определено не съм кокетка. Предпочитам максималната естественост. Спортувайки през годините какви ли не спортове, никога не съм го правила заради външната промяна, ами заради усещането вътре в мен след тренировка. Чак сега, когато наближават последните дни на двайсетте ми години и дарих живот на сина ни, осъзнавам че от тук нататък няма да е толкова лесно да се чувствам добре в кожата си. Че трябва да положа конкретни усилия, за да запазя тялото си конкурентноспособно в професията си. През бременността със същата досада както в детството си, се мажех, за да избегна стриите, ходех на йога, но основно заради бебето и защото вярвам, че още от корема започва отглеждането, възпитанието и орисването. С една дума - мисля, че тепърва активната връзка между мен и тялото ми предстои.
Чувствала ли си се оценявана и отхвърляна/приемана заради начина, по който изглеждаш (отрицателен/положителен)? Чувствала ли си се дискриминирана или оценявана на полов принцип?
Лично моята карма и съдба е да съм силна, да разчитам на себе си и да се справям както мога.
Чак сега започвам да се уча, че да поискаш помощ е прекрасно.
че мъжът се чувства на мястото си, когато е полезен, и че жената трябва да си позволи понякога да бъде жена, нежна и ранима...
Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши?
Страх ме е от битовите и ежедневни рутинни действия. Страх ме е да не загубя детското си изумление от красотите в дните. Страх ме е от скуката и застоя. Страх ме е от умората и безразличието.
Имало ли е моменти, в които не си можела да се справиш с тях (страховете) и си имала нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Много често напоследък се тревожа излишно, но може би е нормално за една млада майка и съпруга.
Как се промени светоусещането ти след като роди? Как се промениха страховете ти, отношението ти към тялото ти, към другите около теб?
Определено има промяна във всяка област на живота ми. Капсуловала съм се и изцяло съм се отдала на детето и мъжа си. Изтощението ме е отдалечило от хората, но най- близките си остават винаги близо!
Страховете са си все същите, но борбата с тях е по-задълбочена вече.
Към тялото си съм търпелива, но не особено грижовна за сега. Просто приоритетите са с нов ред сега. И това е прекрасен етап от живота на всяка жена.
Мислите ни ще сътворят красивото, затова се стремя да не съм безжалостна към себе си.
Къде се намираш в момента – в конкретен и философски план?
В лодка сякаш ...някои дами ще разберат какво точно имам предвид... Сякаш се нося по мъглива река заради умората покрай новороденото детенце. Но тази умора само майките могат да я разберат, всички други го приемат като драматизиране и лигавщина. Чувствам се щастлива и спокойна, но силите понякога не ми стигат за типичната широка усмивка. Много копнея да попътувам,понеже не съм излизала от София от година – а това за мен не е добре J Иначе определено усещам , че съм на прага на нещо ново и голямо. Влизам , за да се отдам!
Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Защото то е огледалото на душата . Имам любим цитат: " ...избирам да се издигна над проблемите на моята личност и да осъзная величието на моята същност ..."
Когато сме в хармония със себе си, осъзнаваме че този инструмент - тялото ни, е най -изумителното ни огледало! Ех, как го формулирах! :)
[:en]
Why did you agree to participate?
I've heard about the project and decided that maybe the time has come to start thinking on those questions.
When did you first realize that you are a woman and have a female body?
Throughout my childhood I was ashamed that I was a girl - that didn't came in help to my hooligan relationship with the boys in the hood. Ever since I first felt the pain in my breasts - I've realized that after all maybe I should accept my female nature.
To be honest - it actually took quite a lot of time to notice my female body. As a swimmer I've never thought how my body actually looks - I've always focused on the strength and energy which it produced. As I'm thinking - it was my final year in middle school when I first felt some sort of vanity.
My mother was suffering because that I wasn't the sweet and gentle girl which wore dresses and ribbons - which always led to brawls on my cloths of choice - wide and loose rapper inspired ones. She still can't accept it and drives her mad although I'm reaching out to her for some fashionable cloths when I need such. For my friends and all the people around me - I am who I am and they all accepted that.
How did your relationship with your body first began and how has it changed over the years?
Ами определено трудно се създаде тази връзка. Като цяло мен наистина повече ме вълнуват вътрешните процеси у човек, а не обвивката.
С ужасна досада приех всички женски процедури.
Цикълът беше шок, обезкосмяването най-отегчителното нещо, сутиен отказвам да нося и до днес. През годините, просто всичко стана нещо естествено.
Започнах да се гордея, че съм жена и да се чувствам различно, когато съм положила грижи за себе си и изглеждам добре. Започнаха първите диети и всички момичешки занимавки - лакиране, мазане с лосиони, боядисване на косата, но за кратко.
Определено не съм кокетка. Предпочитам максималната естественост. Спортувайки през годините какви ли не спортове, никога не съм го правила заради външната промяна, ами заради усещането вътре в мен след тренировка. Чак сега, когато наближават последните дни на двайсетте ми години и дарих живот на сина ни, осъзнавам че от тук нататък няма да е толкова лесно да се чувствам добре в кожата си. Че трябва да положа конкретни усилия, за да запазя тялото си конкурентноспособно в професията си. През бременността със същата досада както в детството си, се мажех, за да избегна стриите, ходех на йога, но основно заради бебето и защото вярвам, че още от корема започва отглеждането, възпитанието и орисването. С една дума - мисля, че тепърва активната връзка между мен и тялото ми предстои.
Have you ever felt judged, rejected or accepted solely based on the way you look?Have you ever felt gender discriminated?
Лично моята карма и съдба е да съм силна, да разчитам на себе си и да се справям както мога.
Чак сега започвам да се уча, че да поискаш помощ е прекрасно.
че мъжът се чувства на мястото си, когато е полезен, и че жената трябва да си позволи понякога да бъде жена, нежна и ранима...
Tell me about your fears. What scares you?
Страх ме е от битовите и ежедневни рутинни действия. Страх ме е да не загубя детското си изумление от красотите в дните. Страх ме е от скуката и застоя. Страх ме е от умората и безразличието.
Were there any moments when you could not handle them (the fears) and needed help? Moments in which your anxiety overcomes rationality?
Много често напоследък се тревожа излишно, но може би е нормално за една млада майка и съпруга.
Как се промени светоусещането ти след като роди? Как се промениха страховете ти, отношението ти към тялото ти, към другите около теб?
Определено има промяна във всяка област на живота ми. Капсуловала съм се и изцяло съм се отдала на детето и мъжа си. Изтощението ме е отдалечило от хората, но най- близките си остават винаги близо!
Страховете са си все същите, но борбата с тях е по-задълбочена вече.
Към тялото си съм търпелива, но не особено грижовна за сега. Просто приоритетите са с нов ред сега. И това е прекрасен етап от живота на всяка жена.
Мислите ни ще сътворят красивото, затова се стремя да не съм безжалостна към себе си.
Where do you find yourself right now – from a personal and philosophical point of view?
В Лодка сякаш ...някои дами ще разберат какво точно имам предвид... Сякаш се нося по мъглива река заради умората покрай новороденото детенце. Но тази умора само майките могат да я разберат, всички други го приемат като драматизиране и лигавщина. Чувствам се щастлива и спокойна, но силите понякога не ми стигат за типичната широка усмивка. Много копнея да попътувам,понеже не съм излизала от София от година – а това за мен не е добре J Иначе определено усещам , че съм на прага на нещо ново и голямо. Влизам , за да се отдам!
Why being in your body is the best place you can be?
Защото то е огледалото на душата . Имам любим цитат: " ...избирам да се издигна над проблемите на моята личност и да осъзная величието на моята същност ..."
Когато сме в хармония със себе си, осъзнаваме че този инструмент - тялото ни, е най -изумителното ни огледало! Ех, как го формулирах! :)